Home » Articles » Екскурзии » Екскурзия "Лондон - Европейска панорама" с "Бохемия"

Брюксел

Преди да тръгна на тази екскурзия бях изчела и изгледала  всичко, което намерих в мрежата за градовете, които щяхме да посетим. Имах предварителна представа какво ще видя. Мислех си, че няма да има какво да ме изненада. Брюксел, Брюж и Белгия успяха да ми грабнат сърцето, да ме влюбят в себе си и да ми се иска отново да ги посетя. Ще го направя, разбира се, като този път ще отделя време и за другите бижута на тази прекрасна страна - Гент, Антверпен, Шарлероа и Лиеж.

Географски данни за Белгия и Брюксел: Кралство Белгия е държава в Западна Европа. Тя граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция, а на северозапад – със Северно море.

Белгия се намира на културната граница между германска и романска Европа. Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.

В Белгия се говорят два основни езика – нидерландски (често наричан и фламандски) във Фландрия на север и френски във Валония на юг. В източните райони има официално признато малцинство, говорещо немски език, а столицата Столичен регион Брюксел официално е двуезична. Това езиково разнообразие, което често води до политически конфликти, е оставило своя отпечатък в сложните институции и политическа история на Белгия.

Общината на Брюксел е в неправилна форма, състояща се от три части: широка Северна, Централна и тясна южна. В северната част Брюксел включва областите Лаакен, където са разположени няколко кралски резиденции. До 1921 Лаакен е самостоятелна община. Исторически ядрото на града представлява петоъгълник от булеварди, построени на мястото на бившите отбранителни съоръжения.

Брюксел е на река Сена (Zenne), но в чертите на града тя на практика не се вижда, тъй като е била покрита от белгийските инженери, под ръководството на Хенри Мо в периода на урбанизацията (втората половина на XIX в.).

Най-интересното според мен от историческите данни за Белгия и Брюксел: 

Наименованието на съвременната държава идва от името на белгите – група келтски народи (макар при някои от тях да има видимо германско влияние), обитаваща региона при завоюването му от римляните. През 57 г. пр. Хр. белгите са подчинени от римския военачалник Юлий Цезар, който оставя първите подробни свидетелства за тях, изброявайки няколко десетки обособени народа. 

От края на III век на днешната територия започват да проникват франките (германски народ, живеещ североизточно от границата на Империята), доброволно или принудително заселвани от римските власти. 

Римската власт в днешна Белгия е разтърсена с пробива на рейнската граница от вандали, свеви, бургунди и алемани през 406 г. През следващите десетилетия страната е под властта на Соасонското кралство, фактически независим ексклав на Западната Римска империя, и на набиращата сила франкска династия на Меровингите.

През VII век властта на меровингските крале постепенно отслабва за сметка на придворните служители – майордоми. Особено влияние получава родът на Пипинидите, чиито семейни владения са в днешна източна Белгия – те постепенно монополизират поста на майордомите, а през 751 година Пипин Къси и формално се обявява за крал, поставяйки началото на династията на Каролингите. Неговият син Карл Велики разширява франкските владения в Централна и Южна Европа и е коронован за император на Свещената Римска империя на 25 декември 800 г., след като завладява Северна Италия, от папа Лъв III.

Освен с териториалното разширение и административната организация на новосъздадената Франкска империя, управлението на Карл Велики се свързва и с възраждането на изкуствата, религията и културата, известно като Каролингски Ренесанс.

В днешни дни, Карл Велики е смятан не само за създател на френската и германската монархии, но и за Pater Europae („Баща на Европа“) – империята му обединява по-голямата част от Западна Европа за първи път от времето на римляните, а Каролингския Ренесанс насърчава формирането на обща европейска идентичност. Може би, затова Брюксел днес е столица на Обединена Европа. 

Интересен факт е, че крал на много езици произхожда от името на Карл Велики. 

Успехите на Карл Велики се основават предимно на забележителната му способност да печели лоялността на поданиците си, независимо от мястото им в обществото. Той разширява системата на васалитета, наследена от майордомите, като прави свои лични васали всички, които упражняват висша власт. Според английския историк на изкуството Кенет Кларк, „Карл Велики е първият човек на действието, появил се от мрака на средновековието след падането на Римската империя.“. 

Когато посещава Рим, Карл Велики е буквално зашеметен от величието на древния град и това засилва неговото убеждение, че високата образованост и развитието на изкуствата, са път към истинското величие на една държава. 

Според легендата Брюксел е основан през VI век от Свети Гаудерик (или Сен-Жери). Обаче първото споменаване за селището Bruocsella се среща още през 996 година в грамотата на Отон Велики.

Това най-много ме впечатли от славната история на Белгия, а и тук искам да разкажа повече за забележителностите в Брюксел, които ме накараха да заобичам този град. Когато пристигнахме, направихме обиколка на града с автобуса и първото място, на което спряхме беше:

 Паркът на петдесетгодишнината (Le Parc du Cinquantenaire) е построен по поръчка на белгийския крал Леополд II през 1880 г, когато се навършват 50 години от създаването на Белгия като независима държава. В центъра на парка има триумфална арка, която е построена през 1905 г. и е символ на икономическите и индустриалните постижения. По повод Международното изложение на науката и индустрията (1888), което се провежда в парка, изниква и Дворецът на петдесетгодишнината - изящна постройка в неокласически стил на архитекта Жедеон Бордьо. Днес паркът е един от най-красивите в Брюксел, разположен на повече 30 хектара. Класическите градини, дългите алеи и красивите лаврови дръвчета пренасят посетителите в друга епоха. Множеството интересни музеи – Кралският военноисторически музей, Музеят на авиацията, Музеят на автомобила и Кралският музей за изкуство и история правят престоя изключително интересен. В Кралския музей за изкуство и история се намира третата по богатство сбирка от мумии в света след тези на Египетския национален музей и на Британския музей. Колекцията на музея включва предмети от Древните цивилизациии в Европа, Африка, Азия и Америка, национална археология и приложни изкуства. Забележителна е колекцията на египетско изкуство, в която влизат повече от 11 000 експоната от всички периоди на развитие на египетската цивилизация. Сред шедьоврите са: варовиковата статуя, наречена „Дамата на Брюксел” (около 2700 пр. Хр.), главата на фараон Микерин (2500 пр. Хр.), редица берелефи, мумии и техните саркофази, които по един изчерпателен начин демонстрират погребалните обичаи и вярванията в Египет. 

След Паркът на петдесетгодишнината направихме обиколка на местата, където се помещават седалищата на множество международни организации. Тук са разположени главните институции на Европейския съюз: Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент (пленарните заседания се провеждат в Страсбург) и щабквартирите на НАТО и на Западноевропейския съюз. Основните задължения на Европейския парламент са: определянето на законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани, и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите (28 национални правителства на ЕС) в система, подобна на двукамарна. Парламентът има също правомощия за контрол или надзор над останалите институции на ЕС: той наблюдава как те работят и как изразходват парите на данъкоплатците. И накрая, но не на последно място, Парламентът действа като проводник на тревогите на обществеността и може да поставя нови въпроси за разглеждане в европейския политически дневен ред.

Следващата ни спирка беше Кралският дворец. Първият дворец е построен от херцозите на Бургундия през 15 в., но изгаря по време на пожар през 1731 г. Построен е отново в настоящия нео-класически стил, макар че търпи промени по време на френското, холандско и австрийско управление. Дворецът е използван като резиденция на белгийските крале до смъртта на кралица Астрид през 1935 г., когато съпругът й – крал Леополд ІІІ решава да се премести в замъка в Лакен. Така дворецът в Лакен и до днес остава официална кралска резиденция, докато този в Брюксел е предоставен на разположение на белгийските престолонаследници. Ако видите флагът на страната да се развява от покрива на сградата, бъдете сигурни, че кралят и кралицата са в Белгия.

Разхождайки се по уличките близо до централния площад се спряхме пред Статуята на Манекен Пис, която е изработена през XVII в. Малко хора обаче знаят истинската причина за поставянето на тази статуя, като много от тях мислят, че тя е просто декоративна. Съществуват много легенди за манекена. Според една от тях малко момче спасило града, като загасил по “свой начин” запален от враговете фитил. Манекен Пис, приятелят на народа, е удостоен с почести и награди - както граждански, така и военни.

Бях гледала снимки и видео на Площад "Големият пазар", но това което видях ме остави без дъх. Толкова много красота, сътворена от камък на едно място, никога дотогава не бях виждала. Въздействието на площада е поразително. Разбрах защо го наричат "най-красивия площад в света" и мисля, че не преувеличават. Централният площад – Големият пазар е сърцето на града. На всеки две години, през месец август, тук се “постила” цветен килим. Той представлява много голяма композиция от цветя. Погледнати отвисоко, различните багри образуват сложни орнаменти и приличат на великолепен килим, постлан върху площада. Ще си отделя време през август, когато да го посетя отново. Тогава смятам да отделя време и за всички други места, които не успях да разгледам поради малкото време, с което разполагахме за Брюксел.

Гран Плас (на френски: Grand-Place; на нидерландски: Grote Markt) е ограден от готически и барокови фасади. Той е най-важният туристически обект в града и сред най-известните му забележителности, наред с Атомиума и Манекен Пис. Площадът има размери приблизително 68 на 110 m. От 1998 г. Гран Плас е част от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Сградата на общината е най-забелижителната сграда, разположена на големия площад. Херцогиня Изабела, дъщеря на испанския крал Филип II, описва площада по следния начин "Никога не съм виждала нещо толкова красиво и изискано като площада на града, където сградата на общината се издига в небесата. Украсата на къщите е изключителна.". Сградата на Брюкселската община е построена на няколко етапа между 1401 и 1455 г. в югозападния край на площада. Тя се издига на височина 96 m и е увенчана с 3-метрова статуя на архангел Михаил, убиващ демон.

В противовес на този символ на общинското могъщество между 1504 и 1536 г. херцозите изграждат срещу нея друга голяма сграда, известна като Къщата на краля ('s ConincxhuysMaison du roi), въпреки че там никога не е живял крал. В съвременния нидерландски тя се нарича Хлебната къща (Broodhuis), тъй като е построена на мястото на първите покрити пазари, сред които и за хляб. Градският музей на Брюксел се помещава в т. нар. „Кралската къща”, една от най-красивите исторически сгради на площад “Гран плас” в Брюксел. Първата постройка датира още от XII век - скромна дървена сграда за продажба на хляб. През XV век тя е преустроена в каменна за нуждите на администрацията на херцога на Брабант. В сегашният й вид е от XVIII век, когато става собственост на Корпорацията на производителите на бира и е напълно реновирана в неоготически стил.

Днес музеят съхранява произведения на Питер Брьогел, Рубенс, изключително ценна колекция от фаянс и порцелан от XVIII век, сребърни съдове, фламандски гоблени, старинни мебели и стъклописи, свързани с историята и развитието на града. На втория етаж се помещава гардеробът на малкия Жюлиен – тук са изложени костюмите на един от символите на града – малкия пикльо, наречен от фламандскоезичните белгийци Манекена Пис, а от франкофоните – малкия Жюлиен. Множеството одежди, между които традиционни костюми от различни страни, са подаръци от видни личности и държавни глави. При различни поводи бронзовото момченце бива обличано в някои от тези дрехи, например – на националния празник на Франция, 14 юли, можете да го видите в унифарма на френски гвардеец, на празника на пожарната – в пожарникарска униформа и пр. Гардеробът съдържа повече от 400 костюма, сред които е и традиционната българска носия и сурвачка.

Наименованието "Къщи на гилдиите" се използва за всички разположени там къщи. През средновековието, а и в последствие, всеки град в тази част на Европа е имал гилдии, които са заемали важно място в управлението на града. Те са обсъждали и приемали правила в рамките на съответния вид производство или търговия. Къщите на гилдиите в Брюксел не са номерирани с номер, а носят свои имена, които до голяма степен са свързани с орнаменти по самата къща или някоя малка статуя.

"Къщите на гилдиите"  принадлежали някога на различни професионални гилдии, където се трудели рамо до рамо занаятчии и търговци. Всяка от тях си има име. Те са от XVII век, а стилът им - готически или бароков. В средните векове всички гилдии се стремели да бъдат по-близко до градските първенци, а какво по-добро място от Гран Плас. На всяка сграда / валонците ги наричат "maisons" - къщи, домове / и сега стоят символите, подсказващи с какъв точно занаят са се занимавали в тях. Например на гилдията на лодкарите фронтонът е във форма на корабна кърма, на тази на стрелците с лък, украсена със статуи, се извисява златен феникс, а сградата на гилдията на производителите на растителни и животински мазнини е обрамчена с гирлянди от цветя и плодове. Сградата "Златното дърво" принадлежала пък на гилдията на пивоварите / в нея е Музеят на пивоварите, разказващ историята на бирата - гордостта на белгийците /, покривът й е украсен със златната конна статуя на Карл Лотарингски, превърнал Брюксел в град, от който се възхищавали всички, които го посещавали. Запазени са също "къщите" на пекарите, на месарите, на бъчварите, на шивачите и т. н. Днес във всички сгради са отворили врати кафенета, ресторанти, бирарии, много от тях носещи духа на стария Брюксел. 

Има много любопитни, а също и трагични моменти от историята на знаменития площад. Тук се провеждали в стари времена рицарски турнири. През 1523 г. първите протестантски мъченици са били изгорени пак тук от Инквизицията. Камъните на площада помнят и обезглавяването на прочути графове.
През април 1885 г. в сградата с лебеда / тя така се и нарича - "Лебед" / на Гран Плас се провежда конгрес, на който била основана Белгийската работническа партия. На същото място доста по-рано Карл Маркс и Фридрих Енгелс пишат своя "Комунистически манифест". Копирано от standartnews.com

Брюксел е столицата на Ар Нуво със своите прекрасни сгради, които са признати за „световно наследство“ от ЮНЕСКО. Брилянтните творения на Виктор Хорта, Пол Ханкар, както и на други архитекти, носят наслада за очите на посетителите. В началото на XX век Брюксел навлиза в период на кипящо развитие. Средната класа, търговците и артистите предпочитали домовете им да бъдат построени в модерния към момента стил – Ар Нуво, стилът, който поставя началото на модерната архитектура и дизайн.

Белгия е страна на шоколада! Брюксел продължава да е първенец – летището на белгийската столица например е мястото, където се продава най-много шоколад в света. Първите какаови следи в Белгия датират от 1635-а година, когато Абът от Баделоо донася шоколад в Гент. През XV-и век какаовото лакомство било на стойността на 15 хляба и само висшата класа можела да си го позволи. Едва в края на XVIII-ти век влиза свободно в кухнята. А когато през XIX-и век производството му става индустриален процес и цената му започва да пада. През 1912-а година Жан Нюхаус – най-известният шоколатиер в Белгия, изобретява пралините. Три години по-късно неговата съпруга открива така наречените "балотин" (ballotin) - типична шоколадова кутия в Белгия. Мари Делюк обаче е тази, която спечелва с какаовите си изкушения сърцата и доверието на Белгийската кралска фамиия.

Днес в Белгия има над 2000 магазина за шоколад. А най-голямата фабрика е в Източна Фландрия. 332 компании произвеждат 220 000 тона шоколад и дават работа на 11 900 души. Оборотът е 5 милирада евро годишно. А един белгиец изяжда на година средно по 6 килограма шоколад.  Права е била Мадона, която отсече навремето - "Кутията шоколадови бонбони е по-добра и от секс, разбира се, ако шоколадът е белгийски!". Балансиран, не е прекалено горчив, нито натрапчиво сладък. Зърната му са смлени толкова ситно, че усещането върху небцето е като за естествена коприна или кадифе. Кралски вкус.

Брюкселската дантела! Суперстарът на дантелата е тази, която се плете с десетки совалчици. Наричат я брюкселска дантела, макар че това е само една от многото школи. И у нас е имало училище за този занаят - в Калофер. Калоферското училище за брюкселска дантела е открито още в края на ХIХ век от Елка Караминева. Елка, за която се говори, че е прототип на героинята от стихотворението "Пристанала" на Ботев, била пратена на учение в Прага. Сестра й Мина пък изучавала науките в Брюксел. Веднъж, преди век и четвърт, Елка заминала да види сестра си в Брюксел и там зърнала за пръв път прословутата брюкселска дантела. Красотата й я пленила завинаги. Съобразителната девойка насъбрала, колкото модели могла, и след като се върнала в Калофер, открила училище. Не след дълго във всяка калоферска къща стоял стан със совалки. Смятало се, че която мома няма брюкселска дантела в чеиза си, изобщо не може да приказва за чеиз. Училището било закрито по време на Първата световна война. Сега в Калофер са останали няколко много възрастни жени, които вече няма кому да предадат занаята.

 Разгледах като в музей магазинчетата за брюкселска дантела и снимах много идеи за модели. Моите баби, мама и лели плетяха и шиеха много - на колкото куки може да си представите. Наследството от трудолюбивите им ръце красят днес домовете на децата и внуците им. За да не ме сочи родата с пръст като единственото изключение, се научих да плета на една и на две куки. Изплетох по един красив образец и от двата вида. Доказах, че кръвта вода не става и пак продължих приоритетно да чета вместо да плета. О, времена, о, нрави! Днес, децата ни предпочитат четенето от компютър, а не от печатна книга. Какво ли ще бъде при следващото поколение? Каквото и да бъде, красотата от ръчно изработените дантели, според мен, ще остане вечна!

Брюксел е и град на диамантите! Не мога да подмина очарователната среща със собственика на магазина за диаманти на Гран Плас, който се оказа красив индиец, на който му предстоеше пътуване в България на следващия ден. Обясних му, че проявявам чисто художествен интерес към диамантите и не страдам от суетата да ги притежавам на всяка цена. Поговорихме си за България, Индия, Белгия и диамантите. Бижутата бяха изключително красиви. 

Щях да забравя да разкажа за още една весела среща. Този път на малка уличка в Брюксел открих Гръцки ресторантчета. Започнах с "Я сас" и се отприщих на гръцки за моя изненада. С гърците си въздишахме заедно за Гърция и България. Беше много забавно и се чувствах, като че ли срещам добри съседи, които не съм виждала отдавна. 

Ето още нещо интересно в Белгия - кухнята! Започвам с:

1. Frieten – най-известните картофки

Пържените картофки – едно от най-популярните ястия в света, за което белгийците претендират, че са го дали на света.
Белгийския журналист Йо Херард открива, че картофите са били изпържени за първи път през 1680 г близо до Лиеж, Белгия. Бедните жители в областта се прехранвали предимно с риба, но през зимата, когато реката замръзвала, те режели картофите надълго и ги пържели в олио.
Те се наричат Frieten на фламандски, и frites на френски. За разлика от картофките, които се сервират във фаст фуд ресторантите, които са с размери 6-10 мм дебелина, белгийските са с дебелина 12-15 мм. Картофките се предлагат в градовете или по магистралите в специални мобилни щандове.
 
2. Бира
 
Другия световно известен продукт на Белгия е бирата. За сравнително малка страна, Белгия произвежда много видове бира на глава от населението. Всеки вид бира в Белгия има своя собствена уникална по форма и дизайн чаша или сувенир.
Бирата е съставна част и на много национални ястия в белгийската кухня. Едно от тях е Carbonade /френското наименование/, а фламандското е stoofvlees or stoverij– яхния с телешко и бира. Ястието е подобно на френското Boeuf bourguignon.
Различните видове бира позволяват тя да се предлага с различен вид ястия, даже и с десерти.
-          пшенична бира – с морски дарове или риба
-          светла бира /трипел/ - с бели меса и пилешко
-          дубел/тъмна бира – с червени меса
-          плодова бира/ ламбикс/- с десерти.

От този сайт можете да си изберете рецепти за традиционни белгийски ястия!

3. Брюкселските вафли са големи, правоъгълни и много леки. Те винаги се консумират топли с някакъв топинг. Опитах ги с ягоди и още се облизвам като си спомня божествения им вкус. Непременно ги дегустирайте!

Какво остана за следващите посещения? Сред списъкът ми е:

1. Катедралата на Брюксел. Пълното наименование на катедралата всъщност е “Свети Михаил и Гудула”. През 1047 г. брабантският херцог Ламберт ІІ премества мощите на Св. Гудула от храма “Сен Гьорик” в новопостроената “Свети Михаил” на хълма Тройренберг. От този момент нататък това става най-важната църква в Брюксел. Поради все по-голямата си значимост, първоначално построения в романски стил храм през 13 в., бива преустроен в готически.

2. Атомиумът и паркът Хейзъл.

3. Парк "Мини Европа" - там България е представена с макет на Рилския манастир.

4. Църквата "Свети Николас"

5. Църквата "Нотр Дам" в Лакен - там може да се види оригиналният "Мислител" на Огюст Роден.

6. Църквата "Дева Мария от Саблон"   

7. Базиликата на Свещеното сърце  - Удивителен пример за синтез на ар-деко и неокласицизъм се явява несравнимата по своята красота Базилика, издигната през 20-ти век.

8. Кралският площад в Брюксел - тук се намират също Музеят на античното изкуство и Музеят на модерното изкуство.

9. Кралският парк.

10. Кралската резиденция с китайската къща и японската кула.

11. Сградата на Съдебната палата.

Докато търсех информация за Брюксел, попаднах на следната класация: "10 от най-красивите площади в Европа" - "Читателите на френското електронно списание „L’Internaute“ определиха брюкселския „Главен площад“ за най-красивият в света. Той е заобиколен от къщите на гилдиите от XVIII век, а архитектурния стил е Ар нуво." Оказа се, че вече съм била на няколко от 10-те площада и мнението ми напълно съвпада с това на френските читатели.

Вземайки си довиждане с Брюксел, докато автобуса ни отвеждаше към следващата част от голямото приключение - Лондон, си обещах да направя всичко възможно отново да посетя тази красива страна - Белгия! Когато видях на връщане и Брюж, за който ще разкажа отделно, защото това красиво градче зае специално място в моето сърце, реших, че Белгия зае едно от челните места в моята класация за неповторимите култури, нации и територии на тази земя, които си струва на всяка цена да бъдат видяни и преживяни!

 

 

Category: Екскурзия "Лондон - Европейска панорама" с "Бохемия" | Added by: mirabelcheva (2017-07-29)
Views: 119 | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
avatar