Home » Articles » Екскурзии » Екскурзия "Лондон - Европейска панорама" с "Бохемия"

Люксембург

След Страсбург потеглихме към Люксембург - Великото херцогство и неговата едноименна столица.

Великото херцогство Люксембург е страна без излаз на море в Северна Европа, заобиколена от Белгия на запад, Франция на юг и Германия на изток. Това е най-малката, но и най-богатата по размер на БВП на глава от населението страна в ЕС. Територията на страната е покрита основно от хълмисти възвишения и гори. 

Най-важните сектори на люксембургската икономика са финансовите и застрахователните дейности.

 Любимото мото на жителите на Люксембург гласи: „Mir welle bleiwe, wat mir sinn". В превод на български: „Нека си останем такива, каквито сме". Но в действителност едва ли има друга европейска страна, която през миналия век е преживяла толкова икономически, както и демографски промени, колкото Люксембург. 

Иначе земеделската страна първоначално стана важно място за стоманодобивната промишленост. От 60-те години на 20-ти век, стъпка по стъпка, тук се образува един от най-големите финансови центрове в Европа, пише в свой анализ FAZ.

Цифрите говорят сами за себе си. С брутен вътрешен продукт от 66 700 евро на глава от населението Люксембург днес е начело на класацията по богатство на статистическата служба на ЕС Евростат. На второ място с много голямо отстояние е Австрия (32 300 евро). Считаната за локомотива на еврозоната Германия (30 800 евро) е на седмо място.

Банките и фондовете са основният източник на благосъстоянието на Люксембург. Но те не са всичко. Още в дните, в които председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер, който сега е нападан заради спорните данъчни разпоредби в страната му, е вицепремиер и министър на финансите на Люксембург, страната започва да търси нови икономически стълбове. Тя се опитва да бъде място за развитието на водещи технологии, но също така и да се профилира в биомедицината.

Люксембург е разположен в центъра на Западна Европа, на около 188 км. от Брюксел, 289 км. от Париж и 190 км. от Кьолн. За пръв път селището е споменато в писмен източник през 963 година, а градски права получава през 1244-а. Има запазени до днес архитектурни паметници и сгради в романски, готически, ренесансов и бароков стил.

На 29 юни 1886 г. в квартал Клаузен на град Люксембург е роден Робѐр Шума̀н (на френски: Robert Schuman), френски политик - министър-председател (1947-1948 и 1948 г.), министър на външните работи (1948-1953 г.), министър на финансите (1946-1947 г.), първи председател на Европейската парламентарна асамблея (1958-1960 г.). Робер Шуман е считан за един от бащите на идеята за обединение на Европа. На 9 май 1950 г. Шуман предлага да се създаде една обща европейска институция, която контролира и управлява производството на въглища и стомана. Той прочита пред международни медии т. нар. Декларация Шуман. През април 1951 г. по идея на Франция договорът е подписан от Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург, като по този начин се учредява първата европейска общност. Предполагам, вече се досещате защо точно 9-ти май е денят на Обединена Европа.

Историята на страната е доста бурна. Още през 1 век след Хр. римляните заселват местността, където днес се намира Люксембург (първоначално Lucilinburhuc – "Малка крепост").

То се обособява като самостоятелно феодално владение през 963 г., като от 1060 г. става графство, а по-късно (1354 г.) е обявен за херцогство (на латински: ducatus, на немски: Herzogtum). Херцозите обикновено са директни васали на принц или крал на монархична държава.

Управлението на Люксембургите продължило до 1437 година.

След това се редуват - от 1477 до 1684 г. - Хабсбургите, 1684 - 1697 - Франция, 1697 - 1714 - Испания, а от 1714 до 1794 е владение на Австрия. През периода 1795 - 1814 г. Люксембург е анексиран от Франция.

През 1815 г. на Виенския конгрес Люксембург е провъзгласен за Велико херцогство под покровителството и в персонална уния с Холандия. Холандският крал е и велик херцог на Люксембург до 1890 година.

Люксембург загубва повече от половината си територия за сметка на Белгия през 1839-а, но пък за сметка на това спечелва по-голяма автономия.

И така се стига до 1867 - годината, в която Великото херцогство е обявено за независима и неутрална страна.

След като и в двете Световни войни е окупиран от Германия, Люксембург прекратява неутралитета си с присъединяването си към съюза Бенелюкс през 1948 г. и към НАТО - през следващата година. Люксембург е една от шестте страни-учредителки на Европейския съюз, а през 1999 г. се присъединява към европейския паричен съюз.

 Люксембург е известен като "град на мостовете", които заедно с виадуктите са 67. Тук е един от най-големите в Европа висящи мостове - Рю Дьо Трев, който е висок 84 м.

В държавата Люксембург се намира градчето Шенген, където бе взето решението за премахването на границите между страните от Европейския Съюз. Популярни райони са още Долината на Мозел, известна с винопроизводството си и Малката Швейцария - гориста местност атрактивна с алпинизъм, колоездене и преходи.

Люксембургците се чувстват като европейци. С едно нещо във всеки случай са по–напред от другите – израстват с три езика. В семейството учат люксембургски, в училище немският и френският са равнопоставени езици за преподаване. При посещение на Великото Херцогство многоезичието веднага прави впечатление. Докато списанията се издават предимно на немски, френския владее политическия и културния живот. Люксембургският език, който се говори от всеки, е мозел – френски диалект на немския, осеян с френски изрази. Въпреки положението си между могъщи съседи, люксембургците успяват да запазят езиковата си и културна идентичност.

Кухнята е богата на специалитети. Арденската шунка се сервира варена или сурова, но винаги нарязана на тънко. Пикантно ястие е пушеното свинско месо с бакла. Към това се предлагат местни вина като например Пино Блан, Елблинг или Риванер. Към кулинарните изкушения спада и сладкото. При консумацията на бира люксембургците не отстъпват на белгийците и германците. Традиционна пивоварна е Музел е Клозен.

През 1995 г. старият град и крепостните стени са обявени за световно културно наследство от ЮНЕСКО. Към значителните строителни паметници на Люксембург спада замъкът на Великия херцог, катедралата Нотр Дам, както и европейският център Кирхберг. Реките Петрус и Алзет разделят града на две части – Долен и Горен Люксембург, свързани помежду си с моста Адолф и моста на великата херцогиня Шарлота. Мостът Адолф е неофициален символ на Люксембург. Построен е през периода 1900 – 1903 г. от французин и люксембурец по подобие на Уолнът Лейн Бридж във Филаделфия, САЩ. Дълъг е 150 метра, има множество арки, 4 пътни и 2 пешеходни платна. 

След толкова много информация за тази мъничка държава мисля, че е време да започнем нашата разходка. Първото, което си спомням от Люксембург е неговата катедрала „Нотр Дам дьо Люксембург“, защото когато я посетихме в нея имаше служба и в края зазвуча божествено от органа "Токата и фуга в ре минор" на Йохан Себастиан Бах. В този момент си пожелах по време на екскурзията да слушам музика във всички катедрали, които ще посетим. Може би, защото отправих молбата си в катедрала с цялата си обич към музиката, Бог милостиво я изпълни! В следващите пътеписи ще ви разкажа по-подробно за акустиката в различните катедрали и за музикалните произведения, които слушахме там. В Люксембургската катедрала от органа звучеше вълшебство, което те пренася в средновековието, когато тази музика е композирана. Представях си събитията, които е видяла катедралата - кръщенетата, сватбите и погребенията от времето, когато е построена, та до наши дни. Мислех си как е била ням свидетел на човешките радости и скърби.

 Възторгвах се на красотата на витражите, гоблените, скулпторите. 

Основите на “Нотр Дам” са положени в началото на 17 в. като йезуитска църква в готически стил. По-късно тя е разширена и днес от особен интерес са красивите витражи, кулите, гробницата на Великите херцози. Църквата пострада от сериозен пожар в края на ХХ век, но бе напълно възстановена в първоначалния си вид. Пред нея се издига паметника на Великата херцогиня Шарлоте (1896 – 1985г.). Църквата е забележителен образец на късноготическата архитектура, но съдържа и много ренесансови елементи и декорации. В края на 18 век, църквата получава чудодейната скулптурна икона на Богородица Утешителка на скърбящите (Maria Consolatrix Afflictorum), която е патронна светица, както на града, така и на цялата страна. Около 50 години по-късно църквата е осветена и през 1870 година е въздигната от папа Пий IX в статут на катедрала. В художествено отношение основният принос за украсата на църквата е на германският скулптор Даниел Мюлер (Daniel Muller) от Фрайбург, Саксония, чието дело включва и трибуната за органа. Украсите били направени от любимия материал на нидерландските ренесансови скултори – алабастър – и представляват раннобарокови ангели, които изпълняват музика, разположени между листа и флорални мотиви. 

Катедралата има 3 кули. В западната кула, която е от времето на йезуитската църква, са църковните камбани. Другите 2 кули са източната и централната, която се издига над трансепта.

Източната и централната кули са добавени при разширяването на катедралата през 1935–1938 година. Централната кула, която на височина е едва една трета от височината на другите две кули, се състои от широка пирамидална основа и тесен връх с медно покритие. Самият покрив се държи на стоманена конструкция.

На 5 април 1985 г., около пладне, вследствие работа по покрива тръгва пожар, който обхваща западната кула. Църковните камбани са унищожени от огъня, а кулата се срутва, с което и покрива на централната пътека на църквата също частично пострадва. Възстановителните работи траят до 17 октомври 1985 г.

Криптата на катедралата съдържа погребани останките на много членове на династията на Великите херцози на Люксембург.

Следващата сграда, която ме впечатли е Дворецът на великите херцози, който се намира в центъра на стария Люксембург. В културно-историческо отношение той е най-интересният архитектурен комплекс на града. Построен е през 1572 г. в испански ренесансов стил, а през последните години голяма част от него е реставрирана. В лявото крило на Двореца се е помещавало Старото кметство, а днес освен резиденция на херцога сградата е и седалище на Парламента на Люксембург. Една от най-интересните атракции за посетителите е смяната на стражата пред двореца.

Продължихме разходката си до Кметството на Люксембург, което е разположено на площад Жийом ІІ. Сградата на кметството е строена в периода 1830 – 1838 г. Фасадата е в неокласически стил, а строителните материали, използвани за строежа са набавени от Францисканския манастир, който се е издигал тук до 1829 г. През 1931 г. от двете страни на кметството са добавени две лъвски статуи. В сградата, освен градската администрация, се помещава и пленарната зала на общинския съвет.

 Площадът на армията - наричат този площад “салонът на града”. Разположен е в центъра на Люксембург и е любимо място за срещи на неговите жители. Според плановете на Себастиан ван Нойен от Утрехт, той е построен през 1671 г. при управлението на Жан Шарл дьо Ланда. По решение на крал Луи ХІV е декориран от френската армия, които павирали площада и посадили дървета, така че да го превърнат в идеално място за провеждане на военни паради и обществени събития. Днес тук ще намерите някои от най-добрите ресторанти и кафенета, предлагащи чудесна люксембургска кухня – съчетание на френска изтънченост и германско изобилие.

 Град Люксембург се гордее и със своите музеи, концертната зала на националната филхармония, Консерваторията, най-старата църква в града „Св. Улрих“,  старинната катедрала Ноймюнстер, Националният природонаучен музей (основан през 1850 г. и предлагащ експозиции в 8 сфери на науката – ботаника, екология, геология и минералогия, геофизка и астрофизика, палеонтология, гръбначни и безгръбначни животни) и Националният музей по история и изкуство (проследяващ развитието на изкуството през всички епохи на люксембургската история).

Музеят на модерното изкуствоъкратено от фр. МУДАМ) се намира в старата част на Люксембург, в близост до укреплението Форт Тюнген и се помещава в модернистична сграда, проектирана от архитекта на пирамидата пред Лувъра в Париж Йео Минг Пей.

Люксембург е третият по важност център на Европейския съюз след Брюксел и Страсбург. Седалище е на Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата и Европейската инвестиционна банка.

Нощен Люксембург изглежда красиво, но ние не успяхме да го видим такъв, защото потеглихме за следващата ни спирка - Брюксел. Напускайки малката държава си мислех как с помощта на умни и грамотни политици е достигнала този завиден разцвет и кога моята родина България ще има тази съдба. Надеждата, казват, умирала последна!

Category: Екскурзия "Лондон - Европейска панорама" с "Бохемия" | Added by: mirabelcheva (2017-07-28)
Views: 171 | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
avatar