Home » Articles » Екскурзии » Екскурзия "Лондон - Европейска панорама" с "Бохемия"

Залцбург

Старият град Залцбург (Salzburg), разположен на южния браг на реката, е истинска барокова фиеста на църкви, площади, паркове и фонтани, излъчващи вълни на обаяние, присъщи на тази Моцартова Мека. Музеите, къщите, площадите, шоколадовите сладкиши и ликьорът са част от гигантската почит на Волфганг Амадеус Моцарт.  

Градините на замъка "Мирабел" се числят към най-красивите барокови градини на Австрия. Създадени са около 1690 г. от Фишер фон Ерлах и по-късно, през 1730 г. от придворният градинар Франц Антон Данрайтер. Великолепни мраморни вази и статуи на богове украсяват градините, в центъра се намира басейн, ограден от голяма група митологични фигури, които символизират четирите елемента. В Оранжерията се намира Бароковият музей, който представя ескизи на големи европейски майстори на барока. Един малък театър, построен през 1717 г., и Градината на Джуджетата, с гротескни статуи на джуджета, съставляват другите забележителности. 

Красива статуя на Пегас, издигнал се на задните си копита върху скалата, украсява фонтана пред замъка. Градините на двореца Мирабел, представляващи изящно бароково творение на градинарското изкуство, предизвикват истинско възхищение и те зареждат с прекрасно настроение. Те се преустройват според сезона и са винаги в перфектен вид. Цветята се сменят през нощта, когато няма посетители, подреждат се направо със саксиите в земята. Историята на двореца Мирабел и неговите градини се разказва вече четири века като приказка за любовта.

  Принцът-архиепископ Волф Дитрих фон Райтенау, построил през 1606 г. този прекрасен дворец за своята любима Саломе Алт, на чието име е бил кръстен в началото - Дворец Алтенау. За нея и техните 15 деца той успял да издейства пред Кайзера благородническа легитимност и те започнали да се наричат "Алт фон Алтенау". Саломе Алт произхождала от уважавано залцбургско семейство на търговец, била е 22 години любовница или тайна съпруга на Волф Дитрих, не се е занимавала с политика, чувствала се е щастлива в своето любовно гнездо, в което принцът-архиепископ е намирал успокоение от натовареното и изнервено ежедневие. Кратко е било щастието в новия дворец. Волф Дитрих е бил високообразован, притежавал е остър ум, но сприхав и непредсказуем. Той интерпретирал философския идеал на Макиавели за суверенитета на ренесансовия владетел в крайно абсолютистичен смисъл. Заради това, както и отдалечаването му от католическата лига, противопоставянето му на баварските херцози и най-вече на Максимилиан Баварски, споровете за цената на солта и конфликтите за независимото от кайзера княжество Берхтесгаден, през октомври, 1611 г. в Залцбург нахлули баварските войски. Волф Дитрих бил заловен и хвърлен в подземията на крепостта Хоенверфен от своя наследник и племеник Маркус Ситикус. Повече не се видяли със Саломе. На стените на килията си (разрушена при пожар в 1931 г.) той изписал следните думи: “Много неправда има в този свят - прави добро и очаквай лошо. Това ме погълна. Правех добро и бях..." - мисълта му е недовършена. По-късно бил преместен в Хоензалцбург, където останал до края на живота си (†1617). Маркус Ситикус отнел благородническото звание на Саломе Алт и я прогонил заедно с децата от двореца, чието име променил на Мирабел (от италиански "чудно хубаво"). Искал е да унищожи изцяло спомена за предишните му обитатели. Саломе Алт се преместила да живее във Велс, носила е само траурни дрехи и е доживяла до 95 години, със спомените за своя "любим и добър мъж". Пет от децата й починали в ранна възраст, двама от синовете й станали монаси, други двама се оженили. Със смъртта на Саломе родът Алт фон Алтенау се заличил, тъй като никой от внуците й, носещи това име, не я е надживял. Единствен наследник останала нейната сестра.  

Родната къща на Моцарт, която се намира на “Гетрайдегасе" № 9  сега е музей и една от най-известните забележителности на Залцбург, която не бива да бъде пропусната. Семейството на Леополд Моцарт и Анна Мария Валбурга се настанява през 1747 г. в апартамента на третия етаж. Тук се раждат техните седем деца, от които само две оцеляват: Мария Анна (Нанерл), родена през 1751 г., и Йохан Хризостом Волфганг Амадеус, роден на 27-ми януари, 1756 г. Къщата била собственост на търговеца Лоренц Хагенауер, който по-късно става близък приятел на семейство Моцарт, обитавало жилището цели 26 години. Тук малкият Моцарт композира ранните си произведения и пише своите първи симфонии, серенади и пет концерта за цигулка и пиано. През 1880 г. в жилищните помещения е уреден музеят "Моцарт" на Международната фондация "Моцартеум". Жилището се състои от салон, стая, кабинет и кухня, разположени над коридора с отворена камина. Предполага се, че Моцарт е роден в централното помещение, чиито прозорци гледат към вътрешния двор. Стаята е мебелирана в типична за епохата обстановка, не липсва и нощното гърне. Сега обаче то е завързано със синджир за леглото, понеже някои посетители имат болезнени склонности към присвояване. Изложени са множество ценни документи, писма, автографи, сувенири, картини, портрети и оригиналните инструменти на Моцарт. Особено ценно е фортепианото, изработено във Виена през 1780 г., което Моцарт е ползвал за многобройните си концерти. Запазена е и детската му цигулка, изработена в Залцбург през 1746 г., също и клавикорда, на който са прозвучали първите акорди на "Вълшебната флейта". Вълнуващо е да видиш и детските му косички, изобщо всичко, до което се е докосвало детето-чудо. Едва четиригодишен, вече свири на пиано, а година по-късно композира малки мелодии. През 1762 г. Леополд Моцарт предприема пътуване със своите деца и прекосява почти половин Европа, изнасяйки концерти пред кралски особи, принцове и знаменитости. Всички са във възторг и удивление от изумителните музикални способности на малкия мъж, облечен в костюм за гала-концерт. На 13 години Моцарт е провъзгласен за концертмайстор на придворната капела в Залцбург, но при новия принц-архиепископ Колоредо отношенията му се развалят поради разногласия. Предприема пътуване до Париж, през това време майка му се разболява и умира, завръща се отново в Залцбург, композира симфонии, концерти и серенади, но операта е в центъра на неговите амбиции. През 1881 г. напуска окончателно Залцбург.

Вторият етаж на къщата е посветен на темата "Моцарт в театъра". В над 100 миниатюрни сцени са представени оперите на Моцарт, поставени през изминалите години. Първият етаж е посветен на временни изложби

 В къщата на снимката в ЗалцбургХерберт фон Караян е роден на 5 април 1908 г. в семейството на музиканти, като по немски маниер, му е дадено името рицар Хериберт фон Караян (Heribert Ritter von Karajan)[2] . През 1926 г. завършва залцбургската консерватория Моцартеум със специалност пиано, след това продължава образованието си във Виенския университет за музика и изпълнителско изкуство („Universität für Musik und darstellende Kunst Wien“). Дебютът си като диригент осъществява през 1929 г. с операта „Сватбата на Фигаро“, през същата година е назначен на първата си официална работа като диригент на симфоничния оркестър в град Улм.

Той също дирижира Саломе във Фестшпилхаус в Залцбург и от 1929 до 1934 г. служи като първи капелмайстор в Щадтеатер в Улм. През 1933 г. прави диригентския си дебют на фестивала в Залцбург в продукцията на Макс Райнхард Фауст. Следващата година, отново в Залцбург, Караян дирижира Виенската филхармония за първи път, а от 1934 до 1941 г. дирижира опера и симфоничните оркестри на аахенската опера. 

Хѐрберт фон Ка̀раян (на немски Herbert von Karajan) е австрийски диригент, един от най-изявените през втората половина на 20 век. Вестник „New York Times“ пише за него, че е „вероятно най-известният диригент в света и една от най-могъщите фигури на класическата музика“.

 Катедралата в Залцбург е най-важната религиозна сграда в града и е негов църковен център. С великолепната си фасада и масивните си куполи, катедралата представлява най-впечатляващата монументална сграда в ранно-бароков стил. Възникването ѝ е тясно свързано с характера и разрастването на княжеството. Катедралата е била разрушавана до основи, построявана отново, уголемявана и разширявана - и всичко това е свидетелство за силата и независимостта на архиепископите в Залцбург. 

През 1587 г. Волф Дитрих отваря приемствеността на големите принцове-архиепископи, на които Залцбург е признателен за своя бароков пейзаж. Той разрушава романската катедрала и голяма част от средновековния град, за да построи една представителна княжеска Резиденция, проектирана от италиански артисти. За строителството на новата Катедрала е поканен италианския архитект Винченцо Скамози, но след свалянето на Волф Дитрих за архитект е упълномощен Сантино Солари. Новият архиепископ, Маркус Ситикус, започва преустройството на Катедралата. Той е познат също като строител на замъка Хелбрун с водоскоците. Парис Лодрон довършва Катедралата и дава на града един Университет през 1622 г. Той укрепва покрайнините и с ловка политика успява да спаси града от разрухата на Трийсетгодишната война. Към 1700 г. гениалният австрийски архитект Фишер фон Ерлах довършва бароковата физиономия на Залцбург, добавяйки нови грандиозни конструкции.

Минахме през големите аркади и излязохме на площада пред Катедралата, която, със своята великолепна фасада и двете мраморни кули, се извисява величествено над него. Статуите са също така внушителни: долу, от външната страна на входа, са патроните на града, Св. Руперт и Св. Вергил, а в интериора са апостолите Петър и Павел. На първото ниво се намират четиримата евангелисти, а най-отгоре е Христос, царуващ над Мойсей и Илия. Точно пред този великолепен декор се представя всяка година "Йедерман" от Хуго фон Хофманстал, по време на Фестивала. На железните решетки на вратите са изобразени три години: "774-1628-1959", които напомнят за историята на Катедралата. През 774 г. ирландският епископ Виргил освещава първата катедрала, която е заменена през ХІІ век с една голяма романска катедрала. През 1628 г. принцът-архиепископ, Парис Лодрон, открива тържествено бароковата Катедрала, която италианският архитект, Сантино Солари, е построил за 14 години. През 1959 г. се извършва реставрация на купола, разрушен от една бомба през 1944 г. През тази година порталите са украсени с три бронзови врати, които символизират Вярата, Милосърдието и Надеждата. В центъра на площада се издига статуята на Дева Мария, построена през 1766-71 г. от братя Хагенауер. Катедралата е безспорно най-значимото религиозно архитектурно творение на Залцбург.

10-те най-забележителни места в Залцбург Интериорът на Катедралата впечатлява със своето кралско великолепие и елегантен блясък. През широкия централен кораб се стига до трансепта, окъпан в светлина, която идва от трите застъклени отвора и величествения купол. През 1630 г. италиански артисти изписват овалите с богати орнаменти и библейски сцени.

Трите главни олтара са прекрасни творения от мрамор, обградени с гробовете на архиепископите. През 1991 г. са реставрирани големите оригинални органи, на които е свирил Моцарт. Отдясно на трансептата се слиза в Криптата, която е преобразена като светилище. Бронзовите кръщелни купели са от епохата на романската катедрала. Моцарт е кръстен тук на 28-ми януари, 1756 г. Музеят на Катедралата представя шедьоври на сакралното изкуство и куриози от живота на принцовете-архиепископи.

Пред катедралата се издига колона със статуята на св. Богородица с Младенеца. 

Първата катедрала в Залцбург е била изградена в романски стил и е била трикорабна базилика с притвор и кръщелня. Тя била осветена на 25 септември 774г. от архиепископ Вергилий. Сградата пострадала по време на пожара през 1127 г. При следващия пожар, който избухнал през нощта на 4 срещу 5 април 1167 г. при управлението на архиепископ Конрад ІІ фон Бабенберг сградата изгоряла. Архиепископ Конрад ІІІ издигнал нова, още по-величествена петкорабна базилика. През 1312 г. избухнал нов пожар, като силния огън разтопил дори камбаните. Катастрофален за втората сграда обаче се оказал пожарът, който избухнал през нощта на 11 срещу 12 декември 1598 г. При него изгорели гредите и последвалия продължителен проливен дъжд, който преминал в сняг причинил огромни повреди на конструкцията на катедралата. 
Архиепископ Волф Дитрих фон Райтенау планирал изграждането на величествена катедрала, като за целта при разчистването на терена освен останките от старата базилика били съборени и 55 къщи. Проектът на новата сграда бил направен от Винценцо Скамоци. Но архиепископът бил снет и затворен в градския замък. Новият архиепископ Марк Ситик фон Хоенемс се заел с изграждането на катедралата, но размерите й били намалени значително. През 1614 г. бил положен основният камък, а на 25 септември 1628 г. катедралата била осветена от архиепископ Парис Лодрон. 
През 1859 г. поради проявена небрежност при ремонтни работи на покрива отново избухнал пожар. Но най-тежките поражения на третата сграда били причинени на 16 октомври 1944 г., когато върху нея паднала бомба и разрушила купола и част от трансепта. Катедралата била реставрирана в периода 1944-1959 г. 
Залцбургската катедрала е барокова сграда дълга 101 м., а трансепта е 69 м. Наосът е висок 32 м., куполът е на височина 79 м., двете й кули са високи 81 м. 

В катедралата от запад се влиза през портал с три входа, разположени между монументалните статуи на апостолите св. Петър и св. Павел в средата и патроните на храма св. Вергилий и св. Рупърт в двата края. Над вратите са изобразени символите на Вярата, Надеждата и Любовта. Над всяка от вратите е изписана също по една година – годината на основаването 774, на завършването на сегашната постройка – 1628 г. и на завършването на реставрацията на сградата – 1959 г.

Историята на Крепостта Хоензалцбург започнала през 1077 г., когато било построено първото укрепление за защита от ожесточената борба за власт между императора и папата. Построяването на цялата крепост продължило почти шест века. Съществено разширение и укрепление на Хоензалцбург било проведено от княза-архиепископ Леонхард фон Койчах към 1500 г. Увеличила се територията, заемаща отбранителните съоръжения, появили се арсенал и продоволствени складове. Изменило се и оформлението на вътрешните помещения, били уредени апартаментите на принцовете-архиепископи. Въпреки многобройните въоръжени атаки, особено по време на селското въстание през 1515 г., крепостта никога не е била превземана. Нейното местоположение е било най-голямото й преимущество. Войската на Наполеон влязла без бой, ключовете са му били предадени доброволно, защото са сметнали, че така е по-изгодно. Както и много други крепости, Хоензалцбург в определени отрязъци от време служила не само като защитно съоръжение - тук се разполагали резиденцията на князете-архиепископи, казармата, складовете и затвора. През 1861 г. Хоензалцбург изгубва своята роля като крепост и се превръща в една от най-посещаваните забележителности. Става емблема на града, също и културен център с много концерти. Основана е международна лятна Академия на изобразителните изкуства от Оскар Кокошка.

Една стръмна стълба ни въведе в интериора на Крепостта и ние се озовахме във вътрешния двор с огромна липа, стара цистерна и параклиса "Св. Георги", построен през 1515 г. Върху неговата външна стена имаше мемориален паметник на Леонхард фон Койчах, най-големият строител на Хоензалцбург. По-нататък дворът се превръщаше в една малка уличка, минаваща покрай складове със зърно и оръжейно депо, и заобикаля замъка от вътрешната му страна. При кулата "Ректурм" се намира затворът за доживотно осъдените.

Изкачихме се върху Платформата, откъдето се открива невероятна кръгообразна панорама към целия Залцбург. Имахме възможността да разгледаме подробно навсякъде, оттук се откриваха най-великолепните изгледи, които снимахме с удоволствие и възхита. Тази крепост е като истинско "всевиждащо око" - разгледахме с всичките им подробности сградите на абатството "Св. Петър", Катедралата, Храма на францисканците, Съборната църква, Манастира на капуцините, двореца Мирабел.

Гледката се простираше далеч към планините, заобиколили целия град. Ако някой иска да види Залцбург в цялата му красота, трябва непременно да се изкачи на крепостта Хоензалцбург!

 „Хоензалцбург” (името означава „Горен Залцбург”) Укреплението е сред най-големите от добре запазили се до днес замъци в Европа. Той е дълъг около 250 м. и е широк около 150 м. Разгънатата застроена площ на укреплението е 7000 кв.м., а с тази на бастионите достига 14 000 кв. м. 
През 1077 г. архиепископ Гебхард фон Хелфенщайн (1010-1088) започнал изграждането на жилищно-отбранителна кула, църква и жилищна постройка, оградени със стени. Строежът бил завършен по времето на архиепскоп Конрад фон Абенсберг (1106-1147). През 1462 г. архиепископ Буркхард ІІ подсилил крепостната стена с 4 кули – Глокентурм („Камбанарията”), Тромпетертурм („Тромпетистката кула”), Кройттурм и Арестентентурм („Арестантската кула”), а също бастион от юг. През 1479 г. Бернхард фон Рор (1466-1481) разширил градските стени. Йохан ІІІ Бекеншлагер преустроил „Хоен Щок” в четириетажна жилищна сграда и били изградени оръжейна и житница. Архиепископ Леонард Койтшах продължил преустройството на замъка. Той изградил водохранилище и подсилил някои от кулите. 
За времето от 5 юли до 31 август 1525 г. крепостта е била подложена на най-голямата обсада в историята си – вдигналите се на бунт миньори и селяни обсадили укрилия се там архиепископ Матуес Ланг фон Веленбург, но укреплението устояло на нападателите. Един от най-значимите архиепископи на Залцбург - Волф Дитрих фон Ратенау разширил крепостта, но неговите усилия били насочени предимно към строежи в самия град. Когато бил снет от поста си той бил затворен в замъка, където останал до смъртта си. Архиепископ Парис Лодрон (1619-1653) преустроил отбранителните съоръжения за да могат да противостоят на нарастналата мощ на артилерията. 
През 1800г. френските войски начело с генерал Жан Мари Виктор Моро завзели без бой Залцбург, а последния принц-архиепископ на града граф Йероним фон Колоредо избягал във Виена където починал през 1812 г. След бягството на архиепископа Залцбург бил предаден на великия херцог на Тоскана, през 1805 г. бил присъединен към Австрия, през 1809 г. попаднал в пределите на Бавария, а през 1816 г. отново станал част от Австрия. 
През ХІХ в. замъкът е превърнат в туристическа атракция, като за удобство на посетителите бил направен през 1892 г. фурникулер. 
През 1851 г. укреплението е било реставрирано и преустроено да се използва като казарма, но през 1861 г. загубило значението си на крепост. В замъка са експонирани параклисът, апартаментите и представителните помещения използвани от архиепископите. Въпреки че замъкът е бил преди всичко фортификационно съоръжение, то в него е имало също така и всичко необходимо за комфортния престой на местния принц-архиепископ там.

 Залцбург е града на Моцарт и си има Моцартплац. На този площад се издига бронзовата статуя на прочутия композитор, реализирана от мюнхенския скулптор Лудвиг Швантхалер и открита през 1842 г. в присъствието на двамата сина на Моцарт.

Резиденцплац, най-големият площад, който Волф Дитрих и неговият италиански архитект, Винченцо Скамоци, построяват около Катедралата. В средата на площада се намира красивият фонтан “Резиденцбрунен", построен от принца-архиепископ Гуидобалд Тун през 1656-61 г., който се числи към най-красивите барокови фонтани на север от Алпите, със своите морски коне, титани и делфини. “Резиденцплац”, или Площадът на резиденцията, е поредното доказателство за красотата и изобилието на бароковата архитектура в Залцбург. Както говори и името на площада, тук се намира резиденцията на залцбургския архиепископ. Многобройните сгради и вътрешни дворове, които оформят този комплекс свидетелстват за политическата и икономическа стабилност на княжеството до края на 19 в. Днес тук се организират официални приеми, срещи и конгреси. Площадът е оформен в началото на 17 в. Встрани от площада се намира и бароковата църква “Свети Михаил”.

Наблизо се намира Алтер Маркт/Старият пазар и ние се отбихме да видим този интересен площад, заобиколен от красиви градски къщи с фасади в пастелни цветове. В средата има малък фонтан от края на ХVІ век, обграден с великолепна желязна решетка и със статуята на Св. Флориан - покровител на пожарникарите и пазител от пожари. Старата придворна аптека от 1760 г. привлича с изящната си рококо фасада и е все още действаща. Срещу нея се намира атрактивното кафе "Томазели" - най-старото в Европа, основано през 1703 г. Било е предпочитано място за срещи на този площад, тук са идвали Моцарт, Хайдн, Рихард Щраус, Райнхард.

Отстрани на кафе "Томазели" се намира една интересна забележителност, която те развеселява със своята находчивост - най-малката къща в Залцбург. Сгушена между двете големи сгради, тя била изградена за една нощ от един влюбен момък, който бил нахокан от бащата на своята годеница, че нямал къща. На следващия ден се явил с достойнство и поискал ръката й - вече имал къща. Какво не прави любовта - ако не можеш да построиш замък, но имаш фантазия, ще станеш не по-малко известен и от принц!

"Капителплац" е един от главните площади в Залцбург и се намира в сърцето на стария град. Тук в миналото се е издигала статуята на крилатия кон Пегас, която днес е преместена в градините на двореца Мирабел. На нейно място е построен бароков фонтан, посветен на богът на моретата Нептун. 

После продължихме по пътя "Стефан Цвайг", по който се отиваше високо горе на Капуцинерберг, където е била къщата на писателя, която съществува и до днес. Тук е живял Стефан Цвайг, преди да напусне Залцбург след възхода на "кафявата чума" и по-късно, от отчаяние заради гибелта на европейската култура, се самоубива заедно с втората си съпруга в Бразилия. В чест на писателя е учредена през 1992 г. литературната награда "Стефан Цвайг" в Залцбург.

В Залцбург се намира и гробът на Парацелз, голям лекар, привърженик на природолечението, също алхимист и астролог.   Парацелз е швейцарец, роден през 1493 г. в Айнзиделн. Бил е професор по медицина в Базелския университет, борил се е против схоластиката и е направил много за развитието на медицината на научни основи. Лекувал е така наречените "нелечими болести", защото е вярвал, че няма такива. Негова е сентенцията: "Дозата прави отровата" Цялата му мисъл е "Всички вещества са отровни. Няма такива, които не са. Само дозата разграничава отровата от лекарството". Този цитат може да се прочете в предговора на всички учебници по токсикология и фармация.

По отношение на алхимията той заявява: "Мнозина казват, че Алхимията е за създаване на злато и сребро. За мен нейната цел не е това, а да разбере каква сила и власт се съдържа във веществата."

В своите философско-мистични изследвания Парацелз достига до идеята за наличието на две светлини, които биха могли да просветлят човешкото съзнание. Първата е светлината на природата, която помага на човек да разсъждава и изследва законите, но същевременно води до неговото психично закостеняване. Втората светлина е Божествената, която дарява истинско просветление, но само като резултат от доброволно и напълно осъзнато отричане от природната светлина. По неговите думи: "пилеем времето си с външни и преходни неща, а сме заспали по отношение на истинското вътре в нас."

"Човекът е микрокосмос, или малък свят, защото той е екстракт от всички звезди и планети и от цялата небесна твърд, от земята и елементите; и така той е тяхна квинтесенция."

Той се бори против схоластиката и се стреми да постави медицината на научни основи като приема, че всички процеси в организма са химически. Може да се приема за баща на научното изследване, тъй като открито се противопоставя на използването в медицината само на стари текстове и учебни пособия, като заявява, че всеки проблем трябва да бъде изследван. Той е първият медик, който споделя мнение, че някои физиологични болести се дължат на психологически причини. Създава токсикологията, ятрохимията и ново учение за лекарствата, чието действие той смята не за универсално, а за специфично. Въпреки правилните насоки, които дава за развитието на медицината, Парацелз остава под влиянието на алхимията и свързаната с нея средновековна мистика. Той е привърженик на КоперникЛеонардо да ВинчиМартин Лутер. Свързан е с появата на класическото розенкройцерство, като най-малкото е имал лична връзка и с митичния образ на Християн Розенкройц, а според някои те са една и съща личност. Починал е на 24-ти септември 1541 г. в Залцбург на 47-годишна възраст.

Този пътепис стана възможен благодарение на източници от мрежата като Уикипедия, Таня Шелхорн и http://liternet.bg/publish14/t_shelhorn/salzburg.htm, "Материали по история" със сайта им: http://ald-bg.narod.ru/index/ald_materiali_po_istorija/0-2 и разбира се, причината да бъде написан - "Бохемия" и техния сайт: https://www.bohemia.bg/.

Бих искала да изкажа благодарности на нашия екскурзовод - Мариан Василев, който направи с всестранните си познания пътуването ни незабравимо!

Category: Екскурзия "Лондон - Европейска панорама" с "Бохемия" | Added by: mirabelcheva (2017-07-25)
Views: 125 | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
avatar